Латинският език, макар и да не се използва за ежедневна комуникация, остава ценен източник на изрази и фрази, които са достигнали до нас. Тези изрази, с малко и точни думи, могат да предадат ясна и ефективна идея. Един от тях е „mutatis mutandis“, който все още се използва днес, въпреки че е по-технически и формален, и не е подходящ за разговори между приятели. Но какво всъщност означава и в какви контексти е най-подходящо да се използва?

Изразът „mutatis mutandis“ буквално означава „пременени (mutatis) нещата, които трябва да се променят (mutandis)“. В по-широк смисъл, той може да се преведе като „с необходимите изменения“. Тази фраза предполага, че принцип, правило или разсъждение могат да се приложат в различни контексти, при условие че се адаптират към специфичните различия на всеки случай. Интересното е, че изразът произлиза от класическия и късния латински, като е построен с герундив, който показва необходимост и задължение. Той се утвърдил в римското правно езикознание, което предпочитало кратки, но точни формули. Със само две думи, „mutatis mutandis“ успявало да предаде точно и бързо разбираем концепт.

Разпространението на този латински израз в съвременността започва с повторното откриване на римското право в средновековните университети. Така много латински формули стабилно навлизат в европейския правен език, а след това и в академични текстове, философия и международна дипломация.

Когато става въпрос за употребата на „mutatis mutandis“, е важно да се отбележи, че това е израз, който трудно ще чуем в неформален разговор. Причината е, че поради своята елегантност и значение, той е особено подходящ за правния език и често се среща в съдебни решения и нормативни текстове. Често се използва и в научни статии и есета, за да се уточни, че един теоретичен принцип може да бъде разширен и за други случаи. Не по-малко често се среща и в журналистиката, особено в икономически и политически анализи. Поради формалния си характер, използването на „mutatis mutandis“ в ежедневен и по-малко технически контекст може да изглежда изкуствено и трудно разбираемо. Затова, вместо него, могат да се използват фрази като „с необходимите разлики“, „с направените промени“ или „с подходящите адаптации“.